
- Енергийна ефективност с очаквани сметки за енергия близки до нулевите
- Енергийна независимост
- Термален комфорт
- Акустичен комфорт
- Удължаване на дълготрайността на сградата
- По-високи нива на санитарно-хигиенните условия
- Икономически обосновано строителство със сравнително кратък период на възвращаемост на допълнителните капиталовложения
- Висока остатъчна стойност на имота
Температурите на ограждащите повърхности при конвенционалната сграда са твърде различни от температурата в помещението. Това създава условия за дискомфорт, причинен от възникващата конвекция от разликата в температурите. От друга страна при такива разлики в температурите при по-висока относителна влажност на въздуха (от 60% до 75%) при повърхностите с температура съответно 14.7 °C или 12 °C се достига точката на оросяване и започва кондензация, веднага след това и развитие на плесени. Високата относителна влажност на въздуха се достига заради липсата на вентилация. Ето защо мухълът е редовен гост във всеки български дом.
При пасивните сгради параметрите са винаги в сферата на комфорта, за разлика от конвенционалните сгради, при които често отчитаме стойности извън границите. Със супер-изолирането на даден ограждащ елемент , преминаването на топлина от вътре навън намалява. Разликата в повърхностните температури на ограждащите дадено помещение конструкции и температурата на въздуха вътре са не по-големи от 1 °C, а тези на стъклопакетите с не повече от 3 до 3.5 °C. Тези малки разлики в температурите имат следния ефект върху критериите за комфорт - движението на въздуха причинено от естествената конвекция и съответно скоростта на въздуха са много малки. В помещението няма течения.
Основни
- Максимум топлоизолация, компактнa формата и липса на термомостове: Всички компоненти на сградната обвивка са изолирани и тяхната U-стойност е под 0.15 W/(m2 K), тази стойност се постига чрез дебелина на изолацията между 25 и 40 cm.
- Прозорците трябва да са троен стъклопакет и с изолирани рамки: U-стойност от 0.80 W/(m2 K), включително и рамката и g-стойност от 0.5 (общо количество слънчева енергия) за остъклението.
- Въздухонепроницаемостта на сградата.
- Възобновяване на топлината от използвания /отходния въздух: Чрез рекуператор /топлообменник/ - по-голямата част от топлината на отходния въздух се връща обратно към потока от чист въздух – отчитат се 80% възобновяемост на топлината.
- Географско положение и ориентация на обекта;
- Климатични характеристики;
- Благоустройствени условия;
- Архитектурни факти;
- Изолационни факти и системи;
- Гранични конструкции в състава на обвивката на сградата;
- Избор на ефективно оборудване за отопление, охлаждане, вентилация, подготовка на санитарна топла вода, електрическо осветление , електрически домакински уреди;
- Възможност за използване на възобновяеми източници на енергия.
Формата на сградата и нейният компактен обем оказват съществено влияние върху необходимостта й от енергия за отопление. Колкото по-голяма е околната повърхнина при един и същи обем (колкото по-начупен е обемът), толкова повече топлинни загуби има сградата. И колкото по-компактна архитектура се проектира, толкова по-лесно ще бъде да се постигне стандарта - пасивна сграда. Сгради с форма, доближаваща се до куб, използват компактността на формата по най-енергоефективния начин.
ОСТЪКЛЕНИЕ и ВЪНШНА СЛЪНЧЕЗАЩИТА
Южните фасади на пасивните сгради в повечето случаи са с преобладаващо остъкляване, а северните - с минимално остъклени части.
Прозорците позволяват на слънцето през зимата естествено да затопли помещенията. За да се предпазят помещенията от прегряване обаче, в повечето случаи е необходимо залагането на външна слънцезащита при остъкленията на юг, изток и запад. Външната слънцезащита (ламелни щори, тенти, козирки и т.н.) предотвратява директното ослънчаване на помещенията - т.е., спира топлината, но не и светлината.
ИЗОЛАЦИЯТА НА СГРАДИТЕ - ОСНОВЕН ФАКТОР НА ЕНЕРГОЕФЕКТИВНОСТТА
- На първо място за осигуряване на достатъчно количество кислород за всеки обитател .
- Освен това е необходимо отвеждане от помещенията на излишната влага, миризми, CO2, прах, бактерии и други вредностти, за да се осигури една качественна въздушна среда в сградите.
Според нормите в различните държави въздухът в помещението е необходимо да се обновява напълно за период от два до три часа. Вентилацията на помещенията може да бъде естествена и принудителна.
КОНТРОЛИРАНА ВЕНТИЛАЦИЯ
Недостатъците на естествената вентилация се преодоляват с въвеждането на система за контролирана вентилация. Чрез използването на топлообменници въздух-въздух (наречени рекуператори) в сградата се запазва над 80% от топлината (респ. студа), която чрез естествената вентилация неизбежно губим. Количеството енергия, което трябва да прибавим, за да запазим комфорта в помещенията е много малко. Ето защо е достатъчен само малък нагревател, който да до-загрее пресния въздух, който постъпва в помещенията.
ИЗПОЛЗВАНЕ ТОПЛИНАТА НА ЗЕМЯТА
ДИРЕКТНО ПОДГРЯВАНЕ ЧРЕЗ ПОЛОЖЕНИ ТРЪБИ В ПОЧВАТА ПОДГРЯВАНЕ ЧРЕЗ ТОПЛООБМЕННИК
За допълнителна информация - www.ecozid.com