Температурите на ограждащите повърхности при конвенционалната сграда са твърде различни от температурата в помещението. Това създава условия за дискомфорт, причинен от възникващата конвекция от разликата в температурите. От друга страна при такива разлики в температурите при по-висока относителна влажност на въздуха (от 60% до 75%) при повърхностите с температура съответно 14.7 °C или 12 °C се достига точката на оросяване и започва кондензация, веднага след това и развитие на плесени. Високата относителна влажност на въздуха се достига заради липсата на вентилация. Ето защо мухълът е редовен гост във всеки български дом.

    При пасивните сгради параметрите са винаги в сферата на комфорта, за разлика от конвенционалните сгради, при които често отчитаме стойности извън границите. Със супер-изолирането на даден ограждащ елемент ,  преминаването на топлина от вътре навън намалява. Разликата в повърхностните температури на ограждащите дадено помещение конструкции и температурата на въздуха вътре са не по-големи от 1 °C, а тези на стъклопакетите с не повече от 3 до 3.5 °C. Тези малки разлики в температурите имат следния ефект върху критериите за комфорт - движението на въздуха причинено от естествената конвекция и съответно скоростта на въздуха са много малки. В помещението няма течения.

Основни

• Максимум топлоизолация, компактнa формата и липса на термомостове: Всички компоненти на сградната обвивка са изолирани и тяхната U-стойност е под 0.15 W/(m2 K), тази стойност се постига чрез дебелина на изолацията между 25 и 40 cm.
• Прозорците трябва да са троен стъклопакет и с изолирани рамки: U-стойност от 0.80 W/(m2 K), включително и рамката и g-стойност от 0.5 (общо количество слънчева енергия) за остъклението.
• Въздухонепроницаемостта на сградата.
• Възобновяване на топлината от използвания /отходния въздух: Чрез рекуператор  /топлообменник/ - по-голямата част от топлината на отходния въздух се връща обратно към потока от чист въздух  –  отчитат се 80% възобновяемост на топлината.

• Географско положение и ориентация на обекта;
•  Климатични характеристики;
• Благоустройствени условия;
• Архитектурни факти;
• Изолационни факти и системи;
• Гранични конструкции в състава на обвивката на сградата;
• Избор на ефективно оборудване за отопление, охлаждане, вентилация, подготовка на санитарна топла вода, електрическо осветление , електрически домакински уреди;
• Възможност за използване на възобновяеми източници на енергия.

    Формата на сградата и нейният компактен обем оказват съществено влияние върху необходимостта й от енергия за отопление. Колкото по-голяма е околната повърхнина при един и същи обем (колкото по-начупен е обемът), толкова повече топлинни загуби има сградата. И колкото по-компактна архитектура се проектира, толкова по-лесно ще бъде да се постигне стандарта - пасивна сграда. Сгради с форма, доближаваща се до куб, използват компактността на формата по най-енергоефективния начин.

 ОСТЪКЛЕНИЕ и ВЪНШНА СЛЪНЧЕЗАЩИТА

   Южните фасади на пасивните сгради в повечето случаи са с преобладаващо остъкляване, а северните - с минимално остъклени части. 

    Прозорците позволяват на слънцето през зимата естествено да затопли помещенията. За да се предпазят помещенията от прегряване обаче, в повечето случаи е необходимо залагането на външна слънцезащита при остъкленията на юг, изток и запад. Външната слънцезащита (ламелни щори, тенти, козирки и т.н.) предотвратява директното ослънчаване на помещенията - т.е., спира топлината, но не и светлината.

    ИЗОЛАЦИЯТА НА СГРАДИТЕ - ОСНОВЕН ФАКТОР НА ЕНЕРГОЕФЕКТИВНОСТТА

 

За допълнителна информация - www.ecozid.com