Цветята в дома и градината

Хризантемите - слънчогледите на есента
(Chrysanthemum indicum)

Сем. Compositae
Хризантеми едроцветни

Цветето съществува от около 1000 г.пр.Хр., а от 15 в.пр.Хр. започва да се използва в Китай като билка с името "Chu". Името на китайския град Chu-Hsien (което означава Chrys anthemum City) е избрано в чест на цветето хризантема. Известно като "жълтото цвете", то е и национално цвете на Япония от 910 г. Там го наричали Kikumon – "Kiku" означава хризантема и "Mon" - означава грива. В Япония има и национален ден на хризантемата, който се нарича "Фестивал на щастието".
Хризантемите били внесени в Европа по-късно, в началото на 17 век. Те привличат вниманието на шведския ботаник Карл Линаеус, който създава названието на рода като комбинира значението на гръцките думи chrysos - злато и anthemon - цвят (златно цвете). На ботаника това източно цвете приличало много на corn marigold - малк

о дивоцъвтящо растение от Южна Франция 

и затова решил да му даде името Chrysanthemum coronarium. С времето името се променило на Chrysanthemum indicum. Създават се подобни имена за хризантемата и на различните езици в Европа: на скандинавски е известна като krysantemum, на португалски, испански и италиански - chrysantemo, на френски - chrysanthème, на английски, немски и холански - chrysanthemum.
Градинарите от миналото едва ли биха познали днешната хризантема. Създадените хибриди на цветето се предлагат в разнообразни окраски, форми и големина. Днешните цветове са с нюанси на розово, лилаво, червено, жълто, оранжево или бяло. Някои видове са двуцветни - с различно обагряне на венчелишчетата от лицевата и обратната страна.

  Растенията са многогодишни. Посадени в широка саксия или в градината образуват туфи с по няколко клона. Достигат височина до 1 - 1,2 м. Цъфтят от средата до късна есен. Листата са тъмнозелени и по форма наподобяват дъбовите. Хризантемите могат да се отглеждат на отктити слъчънчеви места с добре обработе

на пропусклива и наторена почва. Размножават се по два начина:

• Раздляне на старото коренище  - през март или април коренът се разделя на няколко части.

• Чрез стъблени резници - млади стебла (от 5-10 см, през периода от февруари до май) се отрязват от майчиното растение и се вкореняват в саксия.

Оставят се на хладно и проветриво до края на юни и се засаждат на постоянно място в градината или в големи саксии. За да се получат красиви и едри цветове е необходимо да се подрязват. Първоначално това се прави, когато растението достигне 15 см. На разклоненията се оставят за формиране от 2 до 5 цвята и само вторите и третите пъпки в зависимост от сорта и развитието на растението.

eDi-M